бей
Значение на думата бей
беят, бея, мн. бейове, м.
1. Истор. В Османската империя – титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. Истор. В Османската империя – феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
прил. бейов, бейова, бейово, мн. бейови. Бейови ливади.
Превод на думата бей на английски език
1. същ. bey
2. межд. (good) gracious! ам. my!