бу̀хнал

Значение на думата бухнал

-а, -о, мн. -и. Прич. мин св. деят. от бухнкато прил.
1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб. А. Каралийчев, ПГ, 170. Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.
2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса. Ст. Марков, ДБ, 183. А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми. А. Дончев, СВС, 62. Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. З. Сребров, Избр. разк. 48.
3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера,.., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 43. Бухнали ръкави. Бухнала пола.