действѝтелност

Значение на думата действителност

‑тта, мн. няма, ж.
1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие.
2. Конкретните естествени и социални условия за живот, дейност, развитие.
3. Нещо, което наистина съществува; истина, реалност.
В действителност. 1. Както е наистина, реално, в действителността; действително. Много неща, които бях виждал само изрисувани, сега, като ги виждах на всемирното изложение в действителност, гледах ги като нещо познато, като че не за пръв път ги виждам.