обезумя̀л
Значение на думата обезумял
‑а, ‑о, мн. обезумели. Прич. мин. св. деят. от обезумея като прил.
1. За човек — който е загубил контрол върху поведението си, загубил самообладание поради силно изживяване, раздразнение и под.
2. За очи, поглед и под. — който изразява голяма уплаха, изненада или друго силно чувство.