облицо̀вка
Значение на думата облицовка
ж.
1. Спец. Покритие от дърво, фаянс, мрамор и под. върху стена, под, сграда и др.
2. Спец. Обшивка, обикн. метална или друго покритие върху повърхността на апаратура, проводник, плавателен съд и др., която служи за укрепване, изолиране. —
3. Готв. Покритие, обикн. от глазура, крем и др. върху ястие, сладкиш и под.