объ̀ркан
Значение на думата объркан
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от объркам и от объркам се като прил.
1. Само мн. За нишки, конци и под. — който е без ред, порядък, който се е оплел, заплел безредно един в друг; заплетен, оплетен.
2. Който е без ред, при който отсъства определена, обичайна последователност; безреден, разбъркан, неподреден.
3. Прен. Който е лишен от организираност, системност, хармония, в който няма необходимия и обичаен ред, яснота, закономерност на явленията. —
4. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; грешен, сгрешен, сбъркан.
5. За човек — който не е в състояние да разсъждава логично, да съобразява, за да може да действа правилно. —
6. Прен. За чувства или мисли — който е противоречив, смесен, неясен и поражда нерешителност, колебание при някакви действия.
7. Прен. За реч, разговор — който е лишен от последователност, яснота, вътрешна логика или точност; неясен, несвързан, непоследователен.