овехтя̀л
Значение на думата овехтял
‑а, ‑о, мн. овехтели. Прич. мин. св. деят. от овехтея като прил.
1. Който е загубил добрия си първоначален вид поради продължителна употреба; стар, вехт, извехтял, остарял, износен.
2. Прен. За човек — който не е спретнат, който е с износени, вехти дрехи.
3. Прен. За човек — който поради застаряване е загубил своята свежест, бодрост и има уморен, изтощен вид; застарял, остарял.
4. Прен. Книж. Който е съществувал или живял отдавна и не е актуален в настоящия момент; някогашен, едновремешен, старомоден.