по̀лски

Значение на думата полски

1., ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на поле, който се отнася до поле (в 1 и 2 знач.).
2. Който се намира, разположен е в поле (в 1 и 2 знач.).
3. Който живее, обитава или расте, вирее в полето. Дружината му [на Гьоре Павлев]
4. Който става, извършва се в полето; кърски.
5. Който действа или е предназначен за действие в полето.
6. Като същ. полски<ят> м. Разг. Полски пазач; пъдар.
◊ Полска бъбрица. Прелетна птица от семейство стърчиопашки, по-дребна от врабче, отгоре с окраска в бледосиво до охра, която живее в равнини, поляни, песъчливи места и се храни с насекоми и ларви. Anthus campestris. Полска врана. Пойна птица с черен цвят, която живее в равнини и полета и се храни с червеи, насекоми и ларви. Corvus frugilegus. Славеите, синигерите, кукувиците, кълвачите унищожават огромен брой вредители на дърветата в горите, а розовият скорец, полската врана, лястовицата — в полето, ливадите и градините.