преиначѐн
Значение на думата преиначен
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от преинача и от преинача се като прил. Който се представя или тълкува в друг вид, по друг начин, невярно, обикн. с някаква цел; изопачен, измен˜н, променен.
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от преинача и от преинача се като прил. Който се представя или тълкува в друг вид, по друг начин, невярно, обикн. с някаква цел; изопачен, измен˜н, променен.