свещѐник
Значение на думата свещеник
мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата.
прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка.
Синоними на думата свещеник
(същ.) духовник, поп, пастор, проповедник, монах, свещенослужител, изповедник
(същ.) жрец
(същ.) викарий, наместник
Превод на думата свещеник на английски език
priest, (протестантски) clergyman, minister (of the gospel, of religion), pastor
(военен) chaplain
ставам СВЕЩЕНИК take (holy) orders, be ordained, become a priest