хара̀ктер

Значение на думата характер

мн. характери, (два) характера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?

Синоними на думата характер

(същ.) темперамент, нрав
(същ.) свойство, природа, натура, вид, качество, естество, особеност, характерност, черта, отличителна черта
(същ.) индивидуалност
(същ.) отличителен белег, признак
(същ.) същност, душа
(същ.) организъм, физика
(същ.) стил, маниер
(същ.) устройство, строеж, структура
(същ.) твърдост, упоритост, издръжливост, смелост, решителност, висок дух

Превод на думата характер на английски език

1. character; disposition, temper; mettle; make-up; nature
по ХАРАКТЕР by nature
силен/твърд ХАРАКТЕР backbone, strong-mindedness
човек със силен ХАРАКТЕР a strоng-wilted/-minded person
човек с ХАРАКТЕР personality
той не е общителен по ХАРАКТЕР he is not sociable by nature, he is not a good mixer
човек с изтънчен/груб ХАРАКТЕР а man of fine/coarse fibre
2. (свойство) nature, characteristic; pattern
от подобен ХАРАКТЕР of like nature
ХАРАКТЕР на местността relief, nature of a locality, воен. nature of the ground, character, of the terrain