чест
Значение на думата чест
честта, само ед., ж.
1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест.
2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест.
3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна.
• В чест на (нещо или някого). В знак на уважение.
• За зла чест. За нещастие.
• За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно.
• Излизам с чест (от нещо). Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
• Прави ми чест. Похвално е за мене.
• Отдавам чест. За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.
• Имам честта да. Удостоен съм с възможността да направя нещо. честа, често, мн. чести, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания.
нареч. често. Често пътувам.