шѝя
Значение на думата шия
мн. шии, ж.
1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат. Тънка шия.
2. Подобна по форма горна част на пише, стомна и др.
прил. шиен, шийна, шийно, мн. шийни. Шиен прешлен. Шийни шипове.
• До шия. Разг. Извънредно много, до краен предел, във висока степен (обикн. за нещо негативно). Потънал до шия в дългове.
• Не по врат, а по шия. Разг. Без разлика, все едно.
• Превивам шия. Подчинявам се.
• Сядам на шията (на някого). Подчинявам грубо някого на волята си.
• Увисвам на шията (на някого). 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мен.
2. За жена – заставям някого да се ожени за мен.
• Хващам за шията (някого). Потърсвам отговорност от някого за постъпките му, като не му позволявам да избегне възмездието. шиеш, мин. св. ших, мин. прич. шил, несв.; какво.
1. С конец и игла свързвам две неща; зашивам. Шия копче. Шия на машина.
2. С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло. Шия рокли. Умея да шия.
3. Бродирам. Шия карета.
същ. шиене, ср.