дан
Значение на думата дан
данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.
• Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата почит.
• Плащам дан (на нещо). Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата. данът, дана, мн. данове, (два) дана, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс. междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.