дѝря

Значение на думата диря

мн. дири, ж. Следа.
В дирите съм (на нещо/на някой). Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.
Куче влачи, диря няма. Не се търси отговорност за провинение.
Хващам/улавям дирята. Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил. дириш, мин. св. дирих и дирих, мин. прич. дирил и дирил, несв. Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук?
Диря си белята/боя. Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.
Диря си майстора.
   1. Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
   2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора.
Диря сметка. Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.