едно̀

Значение на думата едно

нареч. Разг.
1. По един и същи начин; еднакво.
2. Разг. При противопоставяне или съпоставяне. Едно… друго. По даден, определен начин, различен от някакъв друг.
3. В съчет с гл. с ъ м. Е д н о е ... д р у г о е. При противопоставяне, съпоставяне на две положения, състояния — за означаване, че дадено положение, състояние има свои особености, отличава се от посоченото след това.
4. Остар. Заедно.
3. Със следв. изр. със съюз д а или ч е. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, изразен в следващото изречение; сякаш.
◊ Все (се) едно. Разг. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е или д а. За означаване на равенство, еднаквост при сравнение. От всичките съкровища в пещерата му останал само зеленият пръстен. — Него като имам, все едно, че имам всичко — си рекъл момъкът