едноро̀ден
Значение на думата еднороден
‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил.
1. Който има еднакъв състав, който е съставен от едни и същи части, елементи.
2. Който е от един и същ вид, род с друг.
3. Остар. Книж. За рожба, чедо — който е единствен на родителите си; единороден. В 1849 г.
4. Остар. Книж. Който е от един род, от една народност, от една кръв с друг; единороден.
◊ Еднородни части на изречението. Грам. Части на изречението, които изпълняват еднаква синтактична служба.