езѝк
Значение на думата език
мн. езици, (два) езика, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
същ. умал. езиче, мн. езичета, ср.
прил. езичен, езична, езично, мн. езични (в 1 знач.). Езичен нерв.
• Глътнах си езика. Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа.
• Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
• Злите езици. Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
• Идва ми на езика. Разг. Досещам се.
• Изплезвам език. Разг. Уморявам се много.
• Имам дълъг език. Разг. Много приказвам, бъбря.
• Имам остър език. Разг. Рязък съм, когато говоря.
• Каквото ми дойде на езика. Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
• Сърби ме езикът. Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
• Чеша си езика. Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа. мн. езици, (два) езика, м.
1. Спец. В езикознанието – стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
прил. езиков, езикова, езиково, мн. езикови.
• Аналитичен език. Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Естествен език. Спец. Човешки език.
• Жив език. Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
• Изкуствен език. Спец. Специално създаден, измислен език. Есперанто е изкуствен език.
• Книжовен език. Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
• Майчин език. Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
• Мъртъв език. Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. Латинският език е мъртъв език.
• Новобългарски език. Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам.
• Общонароден (национален) български език. Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
• Синтетичен език. Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. Руският език е синтетичен език.
• Старобългарски език. Спец. Българският език от IХ до ХII век.
• Таен език. Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. Таен език на крадците. Таен език на зидарите.
Синоними на думата език
(същ.) реч, говор, диалект, наречие, изказ, фраза
(същ.) говорене, стил
(същ.) жаргон
Превод на думата език на английски език
1. анат. tongue
обложен ЕЗИК а coated/furred tongue
надебелен ЕЗИК a thick tongue
възпаление на ЕЗИКа мед. glossitis изплезихме езици, докато се качим до върха we were done up/all in/dog tired/dead beat by the time we reached the top
не мога да си преобърна ЕЗИКа да го произнеса/изрека I can't get my tongue round it
на ЕЗИКа ми е have s.th. on the tip of o.'s tongue
каквото му е на ума, това му е на ЕЗИКа he wears his heart on his sleeve
изплъзна ми се от ЕЗИКа it slipped out, I never meant to say it
идваше ми да си отхапя ЕЗИКа I could have bitten my tongue off
глътвам си ЕЗИКa be struck dumb, be scared to death, be dumbfounded; lose o.'s tongue
вързан в ЕЗИКа tongue-tied
развързвам си ЕЗИК а loosen o.'s tongue
преплита ми се ЕЗИКa stammer, falter, become tongue-tied
сърби ме ЕЗИКа be itching to speak
чеша си ЕЗИКa wag o.'s tongue
държа си ЕЗИКа hold o.'s tongue, keep a still tongue in o.'s head, bridle/curb o.'s tongue, put a bridle/curb on o.'s tongue
дръж си ЕЗИКа hold your tongue! hold/stop your jaw! (бъди no-учтив) keep a civil tongue! остър ЕЗИК a sharp/biting tongue
злите езици evil tongues, slanderers
злите езици разправят, че gossip has it that
ЕЗИКът няма кости, а кости троши the tongue is sharper than any sword
2. тех. tongue; pawl; catch
(на обувка) tongue
(на камбана) clapper, tongue (of a bell), jinglet
огнени езици tongues of flame
във формата на ЕЗИК tongue-shaped
3. (реч) speech
(на даден народ) language, tongue
пренебр. lingo
матерен ЕЗИК a mother tongue
роден ЕЗИК o.'s own/native language, vernacular
народен ЕЗИК vernacular
на народен ЕЗИК in the vernacular
писмен ЕЗИК a written language
говорим ЕЗИК a spoken language
разговорен ЕЗИК everyday/conversational/colloquial speech
литературен/книжовен ЕЗИК а literary language
неофициален ЕЗИК slang
на прост/ясен ЕЗИК in simple phrase, (put) in simple language, in plain English
държа остър ЕЗИК speak sharply
имам груб ЕЗИК be rough-spoken
мръсен ЕЗИК bad/foul language
приличен ЕЗИК а clean tongue
държа лош/грозен ЕЗИК be rude/impudent, speak roughly
що за ЕЗИК! that's no way to talk! ЕЗИК на глухонемите finger/sign language
чужд ЕЗИК a foreign language
модерни/древни езици modern/ancient languages
живи/мъртви езици living/dead languages
славянски/германски/романски езици Slavonic, Slavic/Germanic/Romance languages
той говори добре чужди езици he is a good linguist, he is good at languages
той лошо говори чужди езици he is a bad/poor linguist
4. (изразни средства) language
(стил) style
(идиом) idiom, parlance
(на документ) wording
(жаргон) jargon, cant, lingo
ЕЗИКът на Ботев the language of Botev, Botev's style
изящен ЕЗИК elegant style; a felicity of phrase
точен ЕЗИК precise language, verbal accuracy
вестникарски ЕЗИК journalese, newspaperese
канцеларски ЕЗИК official language
канцеларски български/английски и т. н. ЕЗИК Committee English/Bulgarian etc.
ЕЗИКът на сцената the language of the stage
в правния/моряшкия/военния и т.н. ЕЗИК in legal/nautical/military etc. parlance
научен ЕЗИК learned/scholarly language
на ЕЗИКа на математиката/науката in terms of mathematics/science
филмов ЕЗИК film idiom
общ ЕЗИК прен. common ground, a common language
не можахме да намерим общ ЕЗИК we talked at cross purposes