завѝрам
Значение на думата завирам
завираш, несв. и завра, св.
1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете.
2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете и.
3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих. – завирам се/завра се. 1. Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите.
2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа.
3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.
4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.
същ. завиране, ср.
прил. заврян, завряна, завряно, мн. заврени.
• Завирам/завра глава/поглед и под. Разг.
1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите.
2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода.
• Завирам/завра в лицето (на някого). Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности.
• Завирам/завра в миша дупка.
1. Нахоквам жестоко.
2. Отмъщавам.
• Завирам си носа/гагата (някъде). Намесвам се в работи, които не ме засягат. Защо си завираш носа в моите отношения. завираш, несв. и завря, св. Започвам да вря, да кипя.
същ. завиране, ср.