избумтя̀

Значение на думата избумтя

избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. – вж. избумтявам.

избумтя
= избумтявам гл. thunder, roar; нещо избумтя there was a blast/crump, a blast/crump was heard.