императѝв
Значение на думата императив
мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
Синоними на думата императив
(прил.) заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат
Превод на думата императив на английски език
1. фил. imperative
категорически ИМПЕРАТИВ a categorical imperative
2. грам. imperative, the imperative mood