мъ̀тя
Значение на думата мътя
мътиш, мин. св. мътих и мътих, мин. прич. мътил и мътил, несв.; какво.
1. Правя да стане мътен. Мътя виното.
2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората.
• Мътя водата.
1. На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого.
2. Създавам бъркотия, размирици. мътиш, мин. св. мътих и мътих, мин. прич. мътил и мътил, несв.
1. За птица – лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.
2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен.
• Мъти се нещо. Нещо става, но не се знае какво.
• Не мътя пилета (с някого). Не живея добре с някого.