ня̀ма

Значение на думата няма

мин. св. нема, мин. прич. нямало, несв.; безл.
1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки.
2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа.
3. С числително – по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе.
4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? – Няма!
Има-няма. Приблизително. Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.
Няма да (я) бъде.
   1. Няма да стане, няма да се осъществи.
   2. Няма да живее дълго.
Няма къде/няма как/няма какво. По принуда, по необходимост; няма друг изход.
Няма ме там. Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.