опѐчен

Значение на думата опечен

‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опека и от опека се като прил.
1. За хляб, храна — който има нужните качества ядене, придобити чрез печене; печен, изпечен.
2. Който има тъмен цвят, загар от излагане на слънчевите лъчи и вятъра; изпечен.
3. За земя, пръст и под. — който е много сух, без влага; изпечен.
4. Прен. Който е физически издръжлив, устойчив; кален, жилав, изпечен.
5. Прен. Диал. Който има голяма опитност или умение за нещо; опитен, умел, обигран, изпечен. —
◊ Едному наречено, другиму опечено. Диал. Употребява се, когато някой получи нещо съвсем неочаквано, без да му се полага или без да е предназначено за него. Работата <ми> е (ще е) <напълно> опечена. Разг. За нещо, което е готово, осигурено или непременно ще стане, ще се осъществи. Костовица трепереше. Що пък? Това добиче може да си помисли, че работата му е опечена и да налети някой път, при сгода, върху момичето.., та тя не изпускаше из око нито ратая, нито момичето си.