опорочѐн
Значение на думата опорочен
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опороча като прил.
1. Който е покварен, безнравствен, развален, развратен.
2. За някаква работа, дейност, идея и под. — който се характеризира, отличава с нечестност, неморалност; компрометиран, опошлен, изопачен, нечестен.