оправѝя

Значение на думата оправия

мн. (рядко) ‑ии, ж.
1. Обикн. в съчет. с отриц. н я м а. Разг. Оправяне, намиране на спасително решение, изход от някаква беда, зло; избавление.
2. Остар. Установен ред, уредба, подреденост на нещо; оправа.
3. Остар. Поправяне, коригиране; оправа.
◊ Търся му оправията. Разг. Мъча се да намеря изход от някакво затруднено, сложно положение, в което съм попаднал. Аз от политика не разбирам. Знам, че в еснафа трябва да има разбирателство. Не мога заради тебе да се изпокарам с всички. Ще ме затрият. А ти му търси сега оправията. От понеделник не си вече при мене.