планина̀
Значение на думата планина
мн. планини, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
• Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми.
• Планина човек. Много едър човек.
• Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие.
• Зад девет планини. Много далече.
• Хващам/улавям планината. Скитам из планината.
Синоними на думата планина
(същ.) възвишение, хълм, масив
(същ.) грамада
(същ.) купища, куп
(същ.) височина
Превод на думата планина на английски език
mountain
(пред название) Mount
(ниска) hill
(верига) range
прен. pile, heap
Старя ПЛАНИНА the Balkan Mountains/Range
Пирин ПЛАНИНА the Pirin Mountains
ледена ПЛАНИНА iceberg
на ПЛАНИНА съм be in the mountain(s)
ПЛАНИНА човек a giant of a man
като че ли ПЛАНИНА се смъква от плещите ми a great load was taken off my mind, 1 felt greatly relieved