пленѐн
Значение на думата пленен
‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар.) пленна, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пленя като прил.
1. Който е в плен, който се намира в плен.
2. Прен. Книж. Обикн. с предл. о т. Който е изпълнен с възторг, възхищение от вида или качествата на някого или нещо; запленен, омаян, очарован, възхитен.