само̀тник
Значение на думата самотник
мн. самотници, м.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
Синоними на думата самотник
(същ.) уединен, усамотен, самотен
(същ.) отшелник, монах, пустинник
Превод на думата самотник на английски език
lonely person; recluse