съ̀ботник
Значение на думата съботник
мн. съботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях. мн. съботници, (два) съботника, м. Истор. При комунистическото управление – ден, в който хората се задължават да извършват безплатна работа. Съботник за почистване на града.