топ
Значение на думата топ
топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
същ. умал. топче, мн. топчета, ср.
• На топа на устата. Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
• Хвърлям/хвърля топа. Разг. Умирам. топът, топа, мн. топове, (два) топа, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. топче, мн. топчета, ср.