хранту̀тя
Значение на думата хрантутя
хрантутиш, мин. св. хрантутих и хрантутих, мин. прич. хрантутил и хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза. Цял живот хрантутеше сина си, това и е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.
Синоними на думата хрантутя
(гл.) охранвам, прехранвам, храня, издържам, поддържам
Превод на думата хрантутя на английски език
pamper, cosset