душеприка̀зчик
Значение на думата душеприказчик
мн. ‑ци, м. Книж.
1. Ирон. Лице, с което се споделят мисли и намерения, и чиито съвети се изпълняват безусловно, доверен, близък съветник на някого. —
2. Остар. Изпълнител на завещание, посочен от лицето, което оставя наследство.