бъ̀лгари
Значение на думата българи
мн., ед. българин м.
1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните и граници.
2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание.
3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.)