бъ̀лгарски
Значение на думата български
-а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на българите и на България, общ за всички българи.
2. Който се отнася до българите и България или е свързан с тях.
3. Който се състои от българи или от поданици на България.
4. Който е населен с българи или предимно с българи.
5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите.
6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави.
7. Който се произвежда или отглежда в България.
8. Като същ. български м. а) Български език.