ду̀пе
Значение на думата дупе
мн. ‑та, ср. Тази част от тялото, на която човек седи; задник. Дупе бито, ама гърло сито. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 154. Доде дупе не пръдне, не замирисва. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Детето не слушаше и го набиха хубаво по дупето. ◊ Да ми види дупето път. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа, само да си губи времето. Тръгнал да пътува, колкото да му види дупето път. Дупе и гащи. Разг. Ирон. Много близки, неразделни приятели. "Е, бати Нейко, вий как се поменувате с аретликя си Фариз молла бея, вий сте с него дупе и гащи." М. Кънчев, В, 45. Двамата са станали дупе и гащи. Виждам ги постоянно заедно. Завирам / завра у куче дупе някого. Диал. Грубо.
1. Нахоквам, накарвам се жестоко на някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го направям безсилен, безвреден. Кога ковач кова, кога му дупе почерня.
2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.