пра̀българи
Значение на думата прабългари
мн., ед. прабългарин м. Истор.
1. Само мн. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжско-Камска България и др., а част от тях под предводителството на хан Исперих — първата българска държава); първобългари, българи.