топя̀
Значение на думата топя
топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.; какво.
1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода.
2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др.
3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми. топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.
1. Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас.
2. Какво/кого. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят. – топя се. 1. За някои твърди тела – преминавам в течно състояние. Ледовете се топят.
2. Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите се топят в ръцете ми. Надеждите се топят.
3. Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка.