кът
Значение на думата кът
кътът, къта, мн. кътове и кътища, (два) къта, м.
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
3. Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът.
същ. умал. кътче, мн. кътчета, ср.
• Роден кът/бащин кът. Родно място; родина. нареч. Разг. Малко, оскъдно, в недостатъчно количество. Парите са кът. Хлябът е кът.