спъ̀тник
Значение на думата спътник
мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.
прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Синоними на думата спътник
(същ.) другар, придружител, компаньон
(същ.) сателит
Превод на думата спътник на английски език
1. fellow-traveller, companion
2. acmp., косм. satellite
(изкуствен) sputnik
пускам СПЪТНИК launch a satellite